София и Доротея Борисови: Няма как да правиш милиони от мода в България

Какъв е профилът на клиентите на Romantika Fashion ако трябва да го обобщите?

София: Може би много малко хора не са пробвали Romantika Fashion като марка, защото има много от бизнес средите, от модния свят, от музикалния свят. Обличали сме... може би по-скоро трябва да кажа кой не сме обличали за 32 години. През нас са минавали много от известните личности, актриси на червения килим в Кан, на Оскарите, световни звезди. На последния фестивал в Кан също имахме 5-6 рокли. И това предизвикателство ме удовлетворява и ме крепи и хората харесват нашите тоалети. Иначе ме вдъхновяват клиентите, които веднъж са пробвали рокля от нас и винаги се връщат. Те ми казват „София, веднъж щом си купим от теб нещо искаме да се върнем отново.“ Имам и куриозни случаи с булки, които си купуват рокли за третата си сватба, но не иска да си избере друг дизайнер.

Но истината е, че за мен е удоволствие, че хората харесват това, което правим.

Със сигурност има и много предизвикателства по пътя нагоре.По време на Covid кризата, когато нямаше сватби и абитуриентски. Това как се отрази на резултатите ви?

София: Наистина беше голям стрес и едно преживяване към което не искам да се връщаме, защото март месец трябваше да имаме грандиозно ревю, което не се случи. След което бяхме взели поръчки за абитуриентски рокли и в един момент клиентите не знаеха какво се случва, започнаха да звънят и казваха да им върнем капарото, защото няма да има бал. Настана страшен хаос. След това малко се успокои положението, започнаха баловете, казаха, че им трябват рокли отново и искат да отидат на бал. За производството ни беше много трудно – то спря и трябваше за кратко време да разпуснем персонала, след което се събрахме и трябваше да намерим как да работим, тъй като нашият бизнес не спря, но когато ресторантите и заведенията са затворени и няма нито сватби, нито балове ние всъщност нямаше за кого да работим.

Доротея, при теб кой беше най-трудният момент и най-голямото предизвикателство по пътя ти като млада бизнес дама?

Доротея: Това е сложен въпрос, тъй като аз съм самостоятелен дизайнер и едва през последните две години се изявявам със собствени колекции. Може би най-трудната част за мен е освен създаването на моделите е това да бъда оценена и от майка ми. И пак казвам, че тя е много критична. Това е най-трудната част и моето вдъхновение и удовлетворение е да ми каже: „страхотно си се справила, много ми харесват“. Това е, може би, е най-трудното нещо. Другото важно е да се харесат и на клиентите, които да изберат моя рокля вместо на конкурентните марки – това е най-трудното.

А как се защитава името на такъв успешен бранд през годините?

С много труд и постоянство. Всяка следваща година става все по-трудно, тъй като вече, както тя каза със смяната на поколенията нещата се променят. Младите хора следят внимателно това, което правиш, не само към дизайн, но и като материя, кройка и всичко, така че всичко това е най-важно. Социалните медии също, защото в началото, когато аз почвах нямаше интернет, нямаше Google и не виждаш какво правят другите – нито в Instagram, нито във Facebook. И ти си индивидуален, искаш да си различен. Естествено, нямаше и толкова много дизайнери, защото сега почти всеки иска да е такъв, но не знае какво стои зад името дизайнер или Висша мода. И много пъти се ядосвам, защото много хора говорят за тази Висша мода, но не осъзнават каква тежест стои зад нея и колко много труд и съвършенство изисква. И всъщност ти трябва да изградиш индивидуален стил, за да станеш успешен дизайнер и да можеш да управляваш не само персонала си, но абсолютно всичко – като започнеш от социалните мрежи и стигнеш до последния детайл на всяка една рокля – всичко това минава през теб, защото ти знаеш най-добре как се случват нещата и какво ти трябва да публикуваш през деня. Това е свързано и с много планове.

Какви планове си правите и обучавате ли хората, които работят за вас?

Доротея: Това се случва ежедневно. И когато имаме много ангажименти се редуваме коя да бъде в ателието, но ежедневно сме там, защото без нас работата е трудна. Като типичен семеен бизнес ние си споделяме отговорностите и задачите за деня, месеца и годината. Всичко се случва от седмица за седмица – дори и планирането на пробите на клиенти, срещите с тях. Работим и двете през целия процес, за да се напаснем максимално и всичко да върви по план. Преди пандемията, специално аз, правех планове за следващата година и това къде трябва да покажа роклите си и какво трябва да направя поне за година напред. Доколкото сега в модата всичко се случва на момента и изложенията за платове са много чести. Изложенията за рокли по света също зачестиха – вече има такива два пъти в годината, вместо веднъж и някак светът стана много динамичен и всичко се забърза. Както смяната на телефоните и на колите при платовете, роклите и моделите е абсолютно същото. Ти трябва да си постоянно креативен, да искаш да си най-добрия и постоянно да трябва да измисляш нещо ново и да представяш всеки месец нещо различно.

Имали сте ревюта на много места по света, но като погледнете бизнеса там какво може да вземете и да приложите тук като добри практики?

София: Може би най-големият ми успех в световен мащаб е ревюто ми в ЮНЕСКО в Париж, защото там не всеки може да влезе и да направи ревю и съм много благодарна, че имах възможност да бъда там, защото две френски марки с много сериозни бюджети са правили ревю в ЮНЕСКО и аз също го направих.

Напълних залата с хиляда човека и нашият посланик Ангел Чолаков, койтo беше там ме поздрави заради това, че всъщност ние сме  третата държава в света, която пълни зала ЮНЕСКО.

Правили са го руският Болшой театър, Китай и всъщност България с ревюто и той ми призна, че е много горд от това, както се чувствах и аз в този момент и продължавам да казвам, че това е огромен успех. Вече имам ревюта във Виена, Милано и Рим. И съм единственият дизайнер, който участва с цяла колекция и закри седмицата на Висшата мода в Париж. Хората, които са там не ме познават и пълнят залата, защото виждат нещо различно в мое лице и това е едно вдъхновение и удовлетворение.

Готовите модели продавате тук – имате ли всъщност планирана кампания за износ навън?

София: Имаме много клиенти от чужбина. Даже след ревюто ни във Виена доста клиенти хващат самолета, за да дойдат и да си поръчат рокля, която ние да им изпратим. Имаме и доста клиенти от Америка и булки от чужбина. Това са хора, които искат да работят с нас, искат количество рокли, но ние имаме малко производство и не можем да ги задоволим.

А това е производство, в което все пак има вариант за автоматизация. Виждате ли го като възможност? Може би тук трябва да се обърна към Доротея...

Доротея: Предвид това какви модели произвеждаме ние в момента автоматизацията ми се вижда като нещо абсолютно невъзможно. Както майка ми каза става въпрос за висша мода и това изисква човек да направи всичко на ръка и минимумът, който трябва да си отделил на дадения модел е около 200 часа. Понеже работим по размери няма как да ползваме и автоматизираните машини, които кроят по 200 бройки наведнъж. Ние не работим по конфекция. Невъзможно е дори да се направи фабрика, в която да искаш да произвеждаш, защото в един момент се налага пак всичко да се изработва на ръка. Може да се направи вече друга линия.

София: Тя е млада може всичко да направи. В България нашите неща може би няма как да се произвеждат. Ако трябва да правим серийно производство, то трябва да е някъде другаде по света. 

Доротея: Да, за съжаление, в България е много трудно да се направи такъв тип производство.

Конкуренцията в лицето на бързата мода не може да бъде пренебрегната. Как в един момент ще успявате да се състезавате с тях и да убедите хората, че трябва да изберат устойчивото решение пред бързата мода?

Доротея: В момента това е бъдещето, защото има една кампания, в която се използват рециклируеми материи за направата на дрехи. Тези, които могат да се разграждат, защото, наистина нонстоп се бълват дрехи, дрехи, дрехи и планетата се задушава. И като цяло нашите неща са качествени и могат да се носят и да се почистват и да се преобразяват в нови тоалети.

Аз мисля, че това ще бъде бъдещето – да се ползват една-две дрехи, които в същото време да се преобразяват на нещо по-различно.

Защото това бълване на платове и дрехи и на всичко в един момент ще избухне. Така е, да – за щастие нашата фирма е марка и не сме от сегмента с бързата мода. И всъщност много пъти сме обсъждали възможността да направим една конфекция, която да е по-евтина за масовия клиент, който иска да носи Romantika Fashion. В същото време, когато решим, че трябва да създаваме нещо ние пак избираме по-сложния дизайн и си казваме че няма как да правим конфекция. Гледаме реално тази дреха да може да бъде носена поне няколко пъти, но вече обществото е много консуматорско и никой не иска дори да подкрепя тези брандове за бърза мода, но в крайна сметка вече всеки втори човек, когато носи една блуза два пъти - тя вече му омръзва и иска нещо различно. Затова всичко е до нагласа и се надяваме младите хора да започнат да избират неща, които могат да бъдат носени във времето, отколкото нещо, което да бъде облечено два пъти и да трябва да се изхвърли.

На финала на нашия разговор бих искала да погледнем малко по-абстрактно на нещата и модата като инвестиция. В предварителния ни разговор си говорихме как могат реално да се правят милиарди от тази индустрия. В България постижимо ли е?

София: В България и милиони не могат да се правят. Но хубавото е, че харесваме работата си и тя е и наше хоби. Затова съм оцеляла 32 години. Наистина хората отстрани си мислят, че ни е много лесно, но не е. Но в международен мащаб наистина има корпорации, които правят милиарди. Аз обаче смятам, че човек, който е мотивиран и вложи цялата си креативност в дадено нещо винаги ще могат да се изкарват пари, тъй като има доста работа.  Въпросът е само да иска някой да работи с упоритост. И късмет, защото и той е важна част от това да се получи. За съжаление в България пазарът е малък просто ние сме много малко. Но пък извън пределите на България, наистина вярвам, че това може да се получи, защото когато си добър и различен, наистина хората го оценяват. И навън наистина има хора, които ценят това.